Пример за това, как едно парче дърво може да стои пред погледа ти дълго време и всеки път когато го погледнеш и си кажеш, "Трябва да направя нещо от него", един вътрешен глас се надига с категоричното " Сега не му е времето".
А в същото време усещаш, че идеята не се е избистрила съвсем и продължаваш с нещо друго.
Докато не дойде един красив момент, когато го вземаш в ръце, оглеждаш го отблизо и започваш да рисуваш, чертаеш, режеш, шкуриш, лепиш ..... всичко се получава толкова лесно, че се чудиш как не ти е хрумнала тази идея по-рано..... но май за всяко нещо си има време и място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар